ПРИКАЗКИ

ЖЕРАВИ
приказка на Леонардо да Винчи

Живял някога добър крал, но имал безброй врагове. Верните му жерави много се безпокоели
за съдбата му. Опасността го дебнела ежедневно, особено през нощта, когато злите врагове
можели безпрепятствено да обкръжат двореца.
- Какво да направим?- питали се жеравите, събрали се на съвет. - От войниците няма никаква полза. Вместо отговорно да носят службата си и да охраняват краля, нощем спят непробудно. А кучетата цял ден са на лов и на тях не може да се разчита. Остава само ние да пазим двореца, за да може нашият добър крал спокойно да си почива.
И така жеравите станали часовои. Те се разделили на три ята , всяко със стражеви пост и смяна на караула. Най- многобройното ято се разположило на поляната край двореца, другото завардило всички входове и изходи, а останалите часови се разположили в кралските покои, за да не изпускат от очи нито за минута спящия повелител.
- А какво ще стане, ако съня надвие някого на пост? - попитал един млад жерав.
- И против тази беда има едно сигурно средство - успокоил го водачът, помъдрял от жизне- ния опит. - Нека всеки от нас, стоейки на пост да държи в единия си крак камък. Ако някой заспи, камъкът ще падне и с шума си ще предупреди останалите.
Оттогава жеравите един след друг бодърстват през нощта, стоейки на един крак и се сменят през два часа. И никой още не е изпуснал камъка, оставайки верен на приетата уговорка.
За благородството на душата и вярност на дълга, тези жерави са наречени венценосни или кралски.

ЛИСИЧА ХИТРОСТ
литовска приказка

В далечни времена лъвът - царят на зверовете, извикал всички животни на съд.Определил
деня и мястото, където трябва да се съберат.
В уречения срок всички животни се явили. Събрало се огромно множество - птици, зверове, змии. Само лисицата я нямало - не се подчинила на царската заповед и не дошла на съд. Този път царят нищо не казал. Скоро отново повикал животните , но лисицата пак не дошла. Бояла се от строгия съд - справедлива разплата за безбройните нейни хитрости и измами. Тогава лъвът призовал животните на трети съд.
Лисицата отново не изпълнила царската заповед. Разгневил се лъвът и заповядал силом да я доведат. Подушила хитрушата, че я търсят и се замислила как да избяга, ако я хванат.
Скрила се в храстите край пътя и чака кога оттам ще мине човек.Чакала, чакала и най -накрая гледа: върви по пътя човек облечен в кожухче. Изскочила лисицата и започнала разпалено да му обяснява как там , зад храстите открила съкровище. Ако побърза , ще завладее несметни богатства. Повярвал човекът, съблякъл кожухчето си и хукнал да бяга към посоченото място.
Лисицата само това чакала - грабнала кожухчето и избягала в гората.
Човекът започнал да търси . Всички храсти обходил, но нищичко не открил. Помислил си:
"Лиса не е виновна, че не мога да открия съкровището. Най- добре ще е да дойде и сама да
ми покаже къде е."
Върнал се той на мястото на срещата, но там нямало ни лисица, ни кожухче. Разсърдил се и си тръгнал за дома.
В това време лисицата се погрижила за собствената си кожа - облякла полушубката и закопчала всички копчета. Сега вече не се страхувала от преследването. Надявала се, че и този път хитростта ще я отърве.
Намерили я зверовете, хванали я и я повели на съд. Тя обаче тутакси разкопчала копчетата
и незабелязано се измъкнала. В ръцете на тези, които я заловили останало само кожухчето.
Така хитрата лисица се изплъзнала и до днес живее без съд .

БИВОЛ И БАРАБАН
италианска приказка

Срещнали се двама приятели, влезли в гостилницата, седнали и си поръчали по чаша вино.
- Ей, колко отдавна не сме се виждали - заговорил единият. - За това време бях в Неапол. По пътя се нагледах на какво ли не. Даже престанах да се удивлявам. Но ето че веднъж видях чудо невиждано: огромен барабан! За да го обиколя ми трябваха три дни. А върху него - построено село. Когато жителите му изкарват добитъка на паша, копитата им така бият по барабана, че се чува на петстотин мили.
- A да знаеш аз какво видях. Нали съм заклет ловец, прострелях толкова много дивеч, че не може да се преброи. Веднъж успях да убия бивол. Ех, това се казва улов - предните му копита се опираха във върха на едната планина, а задните стояха на другата планина. Вместо трева, дъвчеше вековни дървета!
- А, не! Тук вече излъга. Не може да има такъв бивол.
- Как така не може?! Та барабана, за който ти разказваше, е направен от кожата на точно този бивол.
Прехапал си езика лъжецът и нищо не можал да отвърне.

ЛИСИЦА, ПЕТЕЛ И ГЛУХАР
литовска приказка

Веднъж лисицата се промъкнала в един двор, сграбчила шареното петле и право през ливада- та го понесла към гората. На дърво седял глухар. Видял той лисицата с петела в зъбите и извикал:
- Хванала си петел голям колкото жребче, а го влачиш. Да беше седнала на гърба му - нека той да те носи.
Послушала го лисицата и решила да яхне петела. Разтворила зъби, а той се отскубнал и хоп - на дървото до глухаря.
Петелът му е много благодарен за своето спасение. Оттогава ги свързва вярна дружба и като знак за своето приятелство носят еднакви одежди.

МЪДРИЯТ СЪВЕТНИК
индийска приказка

Благодарение на своя ум и находчивост, Ападжи станал главен съветник на императора. Делийският падишах чул похвалите за него и решил да провери доколко справедлива е мълвата. Той изпратил на императора писмо на палмови листи: "В знак на дружба, из- пратете ми тиква в гърне, движеща се трева и дълбок кладенец."
Императорът показал писмото на своя главен съветник и попитал:
- Откъде да вземем тиква от гърне и движеща се трева? И как да му изпратим дълбок кладенец?
- Ще се постараем да изпълним молбата на делийския падишах - казал Ападжи.
И той заповядал да посеят тиква в голямо гърне, пълно с вода. После поискал да напълнят една кола със земя и да я засеят с трева. Накрая написал писмо до падишаха, което завършил с думите: "Не знаем колко дълбоки са кладенците във вашата страна. Изпратете ни свой и ние веднага ще ви изпратим точно такъв."
Щом получил гърнето с тиквата , колата с тревата и писмото, делийският падишах, възхитен от ума на главния съветник, казал:
- Страна, в която живее толкова мъдър човек е непобедима.

НЕ УСЕТИЛ КАК СТАНАЛ...

бирманска приказка

В манастира на едно селце се събирали хора отблизо и далеч. Той процъфтявал от щедрите да- рения. В него живеели монаси, послушници, но и обикновени миряни. Сред тях бил и Та Чве .
Повикал го при себе си настоятелят на манастира и започнал да го убеждава:
- Мирянино, ти си вече на шестдесет, нямаш нито роднини, нито близки.Според мен, най-добре е да станеш монах.
- О, достопочтени учителю, този въпрос изисква сериозно размишление. Позволете ми да по - мисля една седмица.
Неусетно минали седем дни и настоятелят запитал Та Чве :
- Обмисли ли своето решение?
- Ако стана монах, ще трябва да спазвам десетте заповеди, в това число и тази за въздържание- то. Аз никога няма да мога да го направя.
- Твоя воля - казал недоволният монах, но затаил злоба в душата си и решил да си послужи с хитрост.
Изпращайки Та Чве за подаяние, уж случайно, настоятелят му подал манастирската кошница. Без да съзре в това умисъл, наивникът я взел и тръгнал.
След няколко дни хитрецът си придал загрижен вид и му казал:
- Та Чве, какво е станало с косите ти? Оредели, посивели. Не е ли по добре да
си обръснеш главата?
- Може - съгласил се мирянинът.
Не минало много време и настоятелят отново го заговорил:
- Тези дрехи са толкова стари и грозни. Искаш ли да ти дам нови?
- Кой ще се откаже от нови дрехи -зарадвал се Та Чве и с благодарност се пременил.
Тръгнал към селото, а там децата го запитали:
- Та Чве, ти сякаш си станал монах?
- Да наистина : и дрехите ми са монашески, и главата обръсната, и манастирската кошница на гърба. А аз не забелязах как стана това.
Така се родила поговорката :" Не забелязах как станах монах".

КАК СЕЛЯНИНЪТ ИЗМАМИЛ БОГА
албанска приказка

Живял едно време в планината селянинът Ндуе. Решил той да продаде един петел и един вол. Oтправил към града на пазар. По пътя си трябвало да премине през една планинска рекичка. Тя била много променлива: в сухо време - плитка, а щом заваляло дъжд се превръщала в буен поток. Приближил се Ндуе до рекичката, гледа - не може нито да се прегази, нито да се
преплува.
Какво да прави сега? Как да продължи пътя си, та да продаде вола и петела?
Решил Ндуе да се помоли на бога. Паднал той на колене, помолил се , почакал - водата не на- малява. Спомнил си тогава, че бог обича да му палят свещи, и отново се замолил:
-Усмири, боже, вълните, намали водата в реката, за да мога да я прегазя. Ето на, ще продам в града вола и петела и с парите, които взема за вола, ще купя една дебе-е-е-ла свещ и ще ти я запаля. А на мене ми стигат и тези пари, които ще получа за петела.
Водата в потока започнала малко по малко да спада. Ндуе го прегазил и отишъл в града.
Спрял се сред пазара и започнал да вика:
- Ей, добри хора, купувайте! Продавам вола за три жътици, а петела за шестстотин!
Кой няма да иска да купи вол за три жълтици? Стекли се купувачи, почнали един през друг да викат:
- Дай вола за три жълтици, купувам го!
- Почакайте, почакайте - отговорил Ндуе . - Аз не продавам отделно вола.Те са израснали заедно с петела и никога не са се делили. Затова ги и продавам заедно. А за петела искам шестстотин жълтици.
Ядосали се купувачите и се разотишли. Само един останал и купил вола и петела за шест- стотин и три жълтици.
Върнал се Ндуе вкъщи доволен от изгодната сделка.
На другия ден отишъл на църква, купил за три жълтици свещ и я запалил на бога. После паднал на колене и казал:
- Виждаш ли, боже, аз удържах на думата си: купих ти свещ с всичките пари, които взех за вола.